Прот.
номер 668
† ВАРТОЛОМЕЙ
ПО МИЛОСТ БОЖИЯ АРХИЕПИСКОП
НА КОНСТАНТИНОПОЛ -
НОВИЯ РИМ И ВСЕЛЕНСКИ ПАТРИАРХ
С ЦЯЛОТО ЦЪРКОВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ ДА Е БЛАГОДАТ,
МИР И МИЛОСТ
ОТ ТВОРЕЦА НА ЦЯЛОТО ТВОРЕНИЕ -
ГОСПОДА БОГ И СПАСИТЕЛ НАШ ИИСУС
ХРИСТОС
* * *
Високопреосвещенни и Преосвещенни братя Архиереи и благословени в Господа
чада,
По благодатта
на щедроподателя Бог днес встъпваме в новата църковна година, като с нейното
начало отбелязваме и честваме с псалми, химни и духовни песнопения „Деня за молитва за опазване на природната
среда“.
Съвременната всестранна
екологична криза е криза на свободата на човека, на неговото религиозно и
философско съзнание, на неговия етос и култура. Предшествана е от „злото изменение“ на свободата ни, от
откъсването и отчуждаването ни от Извора на Живота, след което върви и разрушителното
за природната среда човешко поведение. Изпитваме дълбока благодарност, че
новаторските инициативи и действия на Вселенската патриаршия, предприемани
непрестанно от 1989 г. до днес, не само разкриха духовните измерения на
екологичния проблем, но и откриха нови пътища и перспективи за неговото преодоляване.
Екологичните конференции, съответните междухристиянски и междурелигиозни
диалози, конкретните предложения на Великата Христова църква по въпросите на
околната среда, посочването на социалните измерения и последици от екологичната
криза и други подобни инициативи изграждат една силна и цялостна екологична
позиция. Тя поставя особен акцент върху неотложната необходимост от „коперников обрат“ в разбирането на
идеята за прогреса и в отношението на човечеството към природата, както и в
начина на действие на политическите, икономическите и обществените фактори, на
Църквите и религиите, на науката и технологиите и на образованието на новото
поколение.
Ще продължим,
на дело и слово, да утвърждаваме екологичната позиция на Светата Христова
Велика църква и нейния екологично ориентиран дух на евхаристийно, аскетично и
славословно отношение към творението, като винаги подчертаваме, че е необходима
задълбочена богословска работа за изясняване на автентичното екологично
послание на нашата Православна вяра и традиция за благото на „твърде доброто“ творение.
Убедени сме, че
разкриването на религиозните и нравствени измерения на екологичната заплаха ще
доведе до осъзнаването на основополагащото значение на „екологичната отговорност“. В крайна сметка човекът трябва да
престане да действа така, сякаш не знае какво върши, и окончателно да отхвърли
заблудата, че планетата Земя може безкрайно да понася причиняваните от човека обременявания
и разрушения и че природата има способността да се възстановява сама. Етосът на
отговорността за опазване на природната среда трябва да се проявява на
глобално, национално, местно и лично равнище. Отново и отново подчертаваме, че
развитието на екологична отговорност е „категоричен
императив“ за човечеството пред лицето на най-голямата заплаха, с която
то е било призвано да се справи в целия ход на своята история.
Съвсем очевидно
е, че когато господства антропологичният модел, представен в Евангелието от „безумния
богаташ“ (Лука 12:17–21), който казва: „Ще съборя житниците си и ще съградя
по-големи, и там ще събера всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата
си: „Душо, имаш много блага, приготвени за много години; почивай си, яж, пий и
се весели“, човечеството подкопава собственото си бъдеще и унищожава своя „дом“. „Новите грехове“ на човечеството са създали и продължават да
създават нови разделения и разриви между човека и природата. Съвременният „човекобог“ упорства в геоцида
(изтреблението на природата), пренебрегва всякакви мерки и граници в името на
геополитически планове и икономически интереси, на консуматорството и на
задоволяването на ненаситни по същество потребности, но и поради – което е още
по-съществено – вътрешни светогледни и ценностни промени. Последиците от
глобалното господство на стремежа за манипулиране, използване и експлоатиране
на природата ще бъдат трагични за живота на нашата планета.
Все по-широкото
приемане и официалното утвърждаване в християнския свят на 1 септември като Ден за опазване на природната среда
придобива днес особена тежест като символ и практическо утвърждаване на
единството на християните. От друга страна, славославенето на „Твореца на цялото творение“ в
началото на индикта, залегнало в нашата литургична традиция, представлява
драгоценно духовно наследство - като призив и насърчение към уважение към
творението, което понася последиците от неподобаващото човешко посегателство.
Всечестни братя и възлюбени чада,
Зачитането на
основните стълбове на екологичната култура може да възпре разрушителните за
природата тенденции и да открие „екологичния
еднопосочен път“ към устойчиво развитие. В по-общ план човечеството се
нуждае от съгласие около едно общо ядро от основополагащи ценности, което в
един свят на разриви и поляризации да служи като компас по пътя към бъдещето. За
ос на тази ценностна система считаме принципа на солидарността като основа на споделената отговорност, диалога и
искрената взаимност, заедно с колективната отговорност за опазването на
природната среда. Както практическото уважение към светостта на човешката
личност, така и грижата за целостта на творението представляват от християнска
гледна точка жизненоважни прояви на евхаристийното
осъществяване на Църквата и на призванието на човека да стане „свещеник“ на творението.
В този дух,
като ви пожелаваме новата църковна година да бъде благополучна и плодотворна откъм
добри и богоугодни дела, призоваваме над всички вас, по молитвите и
застъпничеството на Пресвета Богородица
Паммакариста (Всеблажена), чиято пресвята икона благоговейно пазим в Свещения
Патриаршески храм и пред която се покланяме „с уста и със сърце и с желание“, благодатта и милостта на Господа,
Бог и Спасител наш Иисус Христос, Чието пресвято име да бъде благославяно и
прославяно сега и винаги и во веки веков. Амин!
1 септември 2026 г.
Константинополският
горещ молитствувател пред Бога за всички вас
